Destiny

Юристи разкриха голям скандал с Радев и новия служебен кабинет

С издаването и пазенето в тайна два дни на указите за разпускане на Народното събрание (НС), насрочване на предсрочни избори и назначаване на ново служебно правителство президентът Румен Радев нарушава текстове от конституцията. Това коментираха юристи, цитирани от „Труд”.

„За пореден път президентът Румен Радев гази Конституцията с военните ботуши. Първо назначи министър с двойно гражданство, след това тръгна да поставя условия пред НС, че щял да разпусне НС, след като се приеме актуализацията на бюджета. Сега пусна два указа, по които има много въпроси, свързани с нарушаване на текстовете на основния закон”, коментира бившият шеф на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.

„Нарушена е Конституцията във връзка с чл. 99 ал.5 (Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание”), коментира професорът по конституционно право Пламен Киров.

Той се позова на решение №8 на Конституционния съд от 2016 г. в което се казва, че разпуска Народното събрание, означава, че го разпуска ефективно. „Тоест не може да отлага, да издаде указ, в който казва разпускам го от еди коя си дата за напред и насрочва избори”, поясни юристът.

В същото определение на Конституционния съд (КС) се посочва, че насрочването на датата за изборите се извършва едновременно с ефективното разпускане на НС.

„Има проблем не само с указ номер 245, но и с 244 за назначаване на новото служебно правителство, защото не е ясно на 15-ти септември България имала ли е правителство. Президентът не е нотариус, за да констатира нещо. Той не издава констативни актове. Неговите актове предизвикват правна промяна”, коментира още Пламен Киров.

Според юристи от ГЕРБ и ДПС и двата указа на президента са антидатирани. Едва на 15 септември от „Дондуков” 2 обявиха, че са издадени двата указа, без да съобщят конкретното им съдържание, а ден по-късно се разбра, че са издадени още на 14 септември. Тези актове на държавния глава са публични и е незаконно да бъдат държани в тайна.

Пламен Киров, професор по конституционно право: На 15 септември не сме имали правителство

Няма смисъл да се издава извънреден брой на Държавен вестник. Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за държавния печат и знамето, указите на президент, които не подлежат на преподписване, а тези и двата са точно такива, те влизат в сила от момента на тяхното подписване. Правното им действие може да бъде отложено във времето, както стана с назначаването на служебното правителство и с разпускането на парламента, като се посочи дата, от която произвеждат правния си ефект. Ако не е посочено друго, правният ефект настъпва с влизането в сила, тоест от момента на подписването. Радев ги подписва на 14-ти, но ги държи в тайна.

По решението на Конституционния съд - №20 от 1992, както и мотивите на определението на КС №8 от 22 ноември 2016 г., които засягат назначаването на служебно правителство и разпускането на парламента, не може да се насрочат предсрочни избори преди да е разпуснат парламентът и то ефективно да е разпуснат или това да става в един и същи момент. Когато Радев разпуска НС от 16-ти, той няма основание да насрочи изборите за 14-ти, защото по същата логика той може да издаде указ, в който насрочва изборите за 14-ти, но разпуска парламента от 30-ти октомври. Каква е разликата - един ден или 15, или 20, или 30 дни.

КС изрично постановява, че трябва да стане едновременно. Освен това в указа за назначаване на правителство №244 има едно последно изречение - „правомощията на служебното правителство, назначено с указ 129, се прекратяват”. Аз не съм чувал президентът на Република България да има нотариални функции, да издава констативни актове. От кой момент са прекратени? Там не е посочено от 16-ти, от когато встъпва във функции новият състав на новия служебен кабинет. Тъй като нищо не е казано кога са прекратени, излиза, че те са прекратени на 14-ти и на 15-ти не сме имали правителство, тъй като функциите на старото служебно правителство са прекратени на 14-ти, когато е подписан указа. Но новото служебно встъпва на 16-ти. Следователно на 15-ти ние не сме имали правителство, което означава, че ако министрите са подписвали заповеди те са нищожни, защото не са имали качество на министри.

Десислава Атанасова, ГЕРБ: Не е ясно дали на 15.09. парламентът е работил законосъобразно

Указите, които се отнасят да разпускането на парламент, насрочване на предсрочни избори и назначаване на служебно правителство не се преподписват и влизат в сила веднага. В този смисъл указите, които президентът е издал и които са подписани на 14 септември, а влизат в сила от друга дата, са в противоречие с основния закон. Нещо повече - по отношение на указа за насрочване на предсрочни избори, той противоречи и на Изборния кодекс по отношение на срока от 60 дни. Оттук следва и въпросът дали НС на 15 септември е работило законосъобразно и дали приетите от него актове не са противоконституционни. Вторият въпрос е дали на 15 септември България е имала две различни служебни правителства. Не ясно и защо два дни указите не са оповестени, след като са публични.

Хамид Хамид, ДПС: Не е нормално укази да са тайни

За нас е ясно, че антидатирани укази не може и не трябва да има. Текстовете в Конституцията и в законите са ясни. Прекратяването на правомощия трябва да е с определена дата. Не може да е висящо и да се създават предпоставки за спор от коя дата са прекратени. Трябва да се спазват Конституцията и законите на страната.

Не е нормално актове на която и да е институция, след като са публични, да бъдат държани в тайна. Това е абсурдно.

Борислав Цеков, доктор по конституционно право: Указът за МС е коректен

За първи път се стига до две последователни служебни правителства. При редовните Конституцията предвижда изрично, че при изтекъл пълен мандат на НС се подава оставка пред новоизбрания парламент. В настоящата хипотеза на последователни служебни правителства няма нужда от оставка пред президента, който го е назначил. Достатъчно е с нов указ в изпълнение на чл. 99, ал 5 КРБ да се назначи ново служебно правителство. От датата на назначението се прекратяват правомощията на предходното. Може да се включи и изричен текст, който констатира това. Указ №244 от 14.09.2021 е коректен.

Banner 468 x 60 px